От Декларация на Управителния съвет на Европейската лява партия (14.01.2012г)., Берлин
Да се противопоставим на финансовите пазари и излезем от кризата, да се обедини Левицата, да се засили борбата и възстанови властта на хората
Народите на Европа вече достатъчно страдат от кризата на финансовия капитализъм и от безизходицата на ултралибералната конструкция – сякаш са в капан, в който ЕС е уловен от договорите си. Поради тяхната безусловна подкрепа и на основа на ултра-либералния консенсус лидерите на ЕС и националните правителства продължават да налагат лишения, за да плащат хората за кризата в банковата и финансовата системи. Чрез атакуване на социалните права и обществените разходи, чрез приватизиране и отказ да се промени ролята на Европейската Централна Банка, те предизвикаха взрив от масова безработица и несигурност и то най-вече сред жените и младежите... Тежестта на публичния дълг се увеличава и застрашава съществуването на евро-зоната и ЕС.
Саркози и Меркел искат да продължат и да втвърдят политиката си за обслужване на капитала. Те имат намерение на 1-ви март да наложат камуфлажни промени в Европейските договори под формата на „Международно споразумение за здрав икономически съюз”. Тази нова мярка ще създаде авторитарен централизъм на политическите избори на европейско равнище, поставяйки националните бюджети под контрол, включвайки строгото „златно правило” във всички конституции, чрез автоматично прилагане на планове за нови лишения и санкции. Този закон ще бъде приет без каквито и да било обсъждания с народите. Това е сериозна атака върху народния суверенитет, правата на работещите и обществените услуги. Дуото „Меркози” иска да принуди държавите-членки за години напред да изоставят всякакъв социален прогрес и да се откажат от мерки, които да осигурят устойчиво излизане от кризата. ЕЛП отхвърля този проект за договор и настоява за провеждането на референдуми или обществени консултации във всички страни-членки на ЕС.
Европейската Левица и членуващите в нея партии продължават да се борят и да са срещу една Европа на мизерията и пазарната диктатура. Ние подкрепяме и участваме в борбата на синдикатите във всички сфери на активност, в генералните стачки и „протестните” движения, които утвърдиха алтернативни социални практики на масово участие, прозрачност и солидарност.
Подготвили сме задълбочени предложения за устойчиво излизане от кризата и промяна на начина за изграждане на Европа. Те следват три основни принципа:
Ч Отхвърляне налагането на мизерия, защита на социалното развитие и солидарност. Приоритет трябва да получат разкриването на нови работни места, развитието на средствата за производство в съответствие с качествените критерии по отношение на социалните права и защита на околната среда. Заплатите, равнището на социална сигурност и социалните стандарти като цяло трябва да нарастват. Държавният дълг трябва радикално да се преструктурира при задължителни мерки за фискална справедливост, които да гарантират, че доходите и собствеността на капитала ще допринасят за финансирането на обществени услуги и проекти от общ интерес.
Ч Поставяне на финансите под демократичен контрол: хората трябва да имат власт за контрол над държавния дълг... ЕЦБ трябва да кредитира държавите при ниска лихва и да освободи обществените инвестиции от финансовите пазари. Хората трябва да имат контрол върху кредитните и паричните механизми, така че да има демократичен контрол върху банките, промяна в мисията на ЕЦБ и разкриване на публични банкови центрове.
Ч Запазване и развитие на демокрацията в Европа: всички решения, които засягат бъдещето на Европа следва да се взимат само чрез обществото във всички форми ( право на глас, обществени дискусии, референдуми, Европейска гражданска инициатива) и чрез Европейския и националните парламенти.
През 2012г. трябва да открием нови перспективи, които да покажат, че е възможна Европа, преоснована на социална, демократична и екологична основа. Основите на една алтернативна политика вече бяха очертани в масовата съпротива, в предложенията на левите политически организации и синдикатите, в реакциите на интелектуалците.
От тук нататък сме въвлечени в битка срещу ратификацията на международното споразумение „Меркози”във всяка една страна и на европейско равнище. Ние воюваме за референдуми или действителни обществени консултации. Предлагаме депутатите от нашите партии да предложат съвместна резолюция за отхвърляне на този договор, която да бъде внесена в Европейския и всички национални парламенти.
Ние искаме да започне открит диалог с всички политически, синдикални и демократични сили, с интелектуалците и активистите от организираните движения, с тези, които са срещу мизерията и търсят други решения за кризата. Докато европейските лидери се опитват да приемат споразумението „Меркози”, ние предлагаме на 30 и 31 март да се организира алтернативна социална среща на върха за излизане от кризата.
Ние искаме да създадем условия за надигането на гражданите за участие в политическия избор на Европа, за да получат обратно политическата си свобода и независимост. Ще внесем предложение за европейска гражданска инициатива с цел да се пренасочат пари за социален прогрес и да се даде възможност на хората да се чуват предложенията им. Поставяме искане за създаване на „Европейски фонд за социално развитие и солидарност”, насочен изключително към подпомагане на обществените инвестиции за насърчаване на социалното и екологичното развитие, и развитието на обществените услуги.
Сега повече от всякога „единението е силата” и ЕЛП ще поеме своята отговорност, за да се види, че ЕС ще бъде за неговите народи най-после фактор за мир, демокрация и социална справедливост по целия свят.
