Вече повече от 100 години на 8 март жените се борят срещу неравнопоставеността в обществения и личния живот. Началото на съвременния празник 8-ми март  е свързано с женските движения за равни права с мъжете и борбата против войната и насилието. Днес 8-ми март е ден на международната солидарност, сила и сплотеност на жените. На 27 август 1910 година в Копенхаген, се провежда първата международна конференция на жените социалистки, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на немската социалистка Клара Цеткин се приема всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност. На следващата година, Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион хора в Европа.

През изминалите години, жените загърбиха вековните традици и се бореха за равноправие във всички сфери на обществения живот. Несъмнено извоюваха забележителни успехи и въпреки това, особено в условията на криза, става все по-ясно колко много още има за постигане. Няма равнопоставеност между половете, нито в поемането на ежедневните товари, нито в разпределението на финансовото и политическото влияние. При нарастващата безработица, жените и най-вече тези на възраст около и над петдесет години са нежелани от работодателите. Жените получават за труда си средно около 1/3 по-малко от мъжете. И въпреки че са мнозинство между бедните, безработните и самотните родители, те имат минимална възможност да изразяват мнението си и да взимат решения. Насрасващото социално неравенство засяга най-вече жените, без значение дали са работещи или безработни, самотни майки, пенсионерки, мигрантки или студентки. Насилието над жените и децата  в семейството, се приема от обществото като традиция, “семейни работи”, при която   правоохранителните органи, а и тези за закрила на детето “не трябва” да се месят. Детските издръжки са унизително ниски и крайно недостатъчни за нормалното възпитание и отглеждане на децата. Престъпленията, извършвани срещу жени у нас, се характеризират с несрещан в Европа садизъм – заливане с киселина и чупене на крайници.

Ние няма да търпим повече това! Най-добре образованото и най-еманципираното поколение жени в българската история заявява претенциите си за изграждане на едно хуманно общество. Жените, мъжете и децата имат равни права да водят достоен живот! Тези права са основни човешки права и са неотменими. Те не могат да бъдат разпределяни, отнемани или ограничавани в зависимост от семейната среда или социалния статус. Ние искаме дейностите в сферите на културата, производството и политиката, както и работата, която се върши, да бъдат поемани от всички. Една простичка на пръв поглед цел, но твърде трудна за постигане.

За това ще се борим! Ясно заявяваме, че кризата не е производствена авария на пазарното стопанство или последица от действията на алчни или глупави мениджъри. Кризата е закономерно явление на стремящата се към трупане на все по-големи печалби капиталистическа система. Кризата излиза извън рамките на икономиката и финансовите пазари. Това е криза на околната среда, на социалното общество и на демокрацията на цялата цивилизация. Именно затова са нужни алтернативи, които да дадат краткосрочни решения. Ние искаме да имаме отговори на въпросите за бъдещето и ще започнем тук и сега.

Настояваме да бъдат намерени решения, които да водят до равно участие на всички в обществения живот, решения, които да предлагат на мъжете и жените равни възможности за развитие и за участие в икономиката и политиката. В този момент поставяме началото! С призива, който отправяме искаме да стигнем до ума и сърцата най-вече на жените. Нека създадем ляво мнозинство в името на изграждането на едно справедливо общество. Можем да го направим! Моментът за това е дошъл!